Помощь в освоении грамматики болгарского языка

Ну здесь реотан может быть разной национальности там болгарский, руский, чукчи и прочие. В болгарской традиции это обычно альбанский реотан (пусть меня альбанцы извинят) - тот кто "бавно загрява". Это еще со времен социализма. Еще были анекддоты типа:

Почему альбанские подлодки движутся под водой, потом всплывают, потом опять ныряют и т. Д.?

- Чтоб гребцы дышали.

В разнъх районах возможно говорят по разному, у меня говорят именно как я написал, не вкладъвая ничего национального

В разнъх районах возможно говорят по разному, у меня говорят именно как я написал, не вкладъвая ничего национального

Конечно, конечно, вообще в Пернике не все как у людей.

Ничего личного Русский Я, но перничане особые ребята.

Конечно, конечно, вообще в Пернике не все как у людей.

Ничего личного Русский Я, но перничане особые ребята.

Ну вот и повнимательнее с нами

Ну вот и повнимательнее с нами

Ну а как же!

Ну здесь реотан может быть разной национальности там болгарский, руский, чукчи и прочие. В болгарской традиции это обычно альбанский реотан (пусть меня альбанцы извинят) - тот кто "бавно загрява". Это еще со времен социализма. Еще были анекддоты типа:

Почему альбанские подлодки движутся под водой, потом всплывают, потом опять ныряют и т. Д.?

- Чтоб гребцы дышали.

А мой знакомый утверждал, что именно "българский реотан" (без подтекста на унижение национальности). Повторюсь, слово нам понравилось (ну бывает такое). И когда моя жена иногда называла меня "русский рютан" при нашем болгарском друге, он поправлял: рютан может быть только болгарским. Это эксклюзив

Интересно а как к третьему полу обращаться? ОНО? И как ето будет по болгарски, можно пару предложений с примерами?

А мой знакомый утверждал, что именно "българский реотан" (без подтекста на унижение национальности). Повторюсь, слово нам понравилось (ну бывает такое). И когда моя жена иногда называла меня "русский рютан" при нашем болгарском друге, он поправлял: рютан может быть только болгарским. Это эксклюзив

Вообще-то это выражение присуствует в словаре сленга и реотан именно "албанский".

bgjargon.com/word/meaning/албански реотан

https://frazite.com/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD

http://bnr.bg/hristobotev/post/100083475/albanski-reotan-ciganska-torba-arnautska-chushka-i-armenski-pop

Интересно а как к третьему полу обращаться? ОНО? И как ето будет по болгарски, можно пару предложений с примерами?

А что

Вообще-то это выражение присуствует в словаре сленга и реотан именно "албанский".

bgjargon.com/word/meaning/албански реотан

@Kaktu, спасибо! Еще вопрос. Можно ли использовать "реотан" без "болгарский", "албанский" или, например, "русский"? В беседе будет понятно, что речь идет о "тугодуме"?

А что

 

@Kaktu, спасибо! Еще вопрос. Можно ли использовать "реотан" без "болгарский", "албанский" или, например, "русский"? В беседе будет понятно, что речь идет о "тугодуме"?

Нет, просто слово реотан нельзя использовать, значение выражения теряется. Подобные устойчивые выражения идут полностью:

Албански реотан - тугодум

Арнаутска чушка - вспывчивый, легко раздразнительный человек

Циганска торба - человек, который кушает все, без никакх претензий или место где можно найти все без порядка

Арменски поп - место куда можно жаловаться без последствий (в спорт-лото, в Лигу сексуальных реформ)

Руска рулетка - ситуация с очень большим риском без возможности повлиять

И т. Д.

Если Вам интересно, то это филологическое иследование по теме, здесь перечислены множетво таких этнонимов с объяснениями - читайте начиная с страницы 3

webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:UGUpw2Nm6pQJ:www.uni-vt.bg/pages/6305/uplft/dok-bash-6.1.pdf+&cd=4&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

А вот тут кошмар возобновлятся. При отрицании щяхме меняется на нямаше.

Нямаше да видим; нямаше да пристигнем; нямаше да успеем.

Словосочетания (може би, едва ли, като че ли) и наречия (сигурно, вероятно, навярно, безспорно) ставятся спереди.

Може би нямаше да успеем; сигурно нямаше да видим; безспорно нямаше да знаем.

Теперь такой вопрос. В утвердительном предложении табличка по лицам и числам выглядит так:

(Аз) щях (ние) щяхме

(Ти) щеше (вие) щяхте

(Той) щеше (те) щяха

А в отрицательном? Ние нямаше да... А остальные?

Теперь такой вопрос. В утвердительном предложении табличка по лицам и числам выглядит так:

 

(Аз) щях (ние) щяхме

(Ти) щеше (вие) щяхте

(Той) щеше (те) щяха

 

А в отрицательном? Ние нямаше да... А остальные?

Аз нямаше да

Ти нямаше да

Той нямаше да

Ние нямаше да...

И т. Д.

перерасказные формы:

Аз нямало да

Ти нямало да

Той нямало да...

Аз съм нямало да

Ти си нямало да

Той е нямало да...

Нет, просто слово реотан нельзя использовать, значение выражения теряется. Подобные устойчивые выражения идут полностью:

Албански реотан - тугодум

Арнаутска чушка - вспывчивый, легко раздразнительный человек

Циганска торба - человек, который кушает все, без никакх претензий или место где можно найти все без порядка

Арменски поп - место куда можно жаловаться без последствий (в спорт-лото, в Лигу сексуальных реформ)

Руска рулетка - ситуация с очень большим риском без возможности повлиять

И т. Д.

 

Если Вам интересно, то это филологическое иследование по теме, здесь перечислены множетво таких этнонимов с объяснениями - читайте начиная с страницы 3

webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:UGUpw2Nm6pQJ:www.uni-vt.bg/pages/6305/uplft/dok-bash-6.1.pdf+&cd=4&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

 

 

 

Page 1

МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА – НАЦИОНАЛНИ СТЕРЕОТИПИ В

БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Боряна Братанова

...

Page 3

2.1 Етноними, които изразяват негативно-оценъчно отношение към

Определени национални черти и особености – това е една широка подгрупа, която

Включва както традиционно установени фразеологизми, така и новообразувания. Към

Традиционно установените фразеологизми, които са отбелязани в посочените по-горе

Речници, се отнасят: азиатски разкош – станало нарицателно за луксозен начин на

Живот, азиатски нрави и азиатска жестокост – нарицателни за необузданост и

Агресия, албански реотан – неспособност за бързо и правилно разбиране, арменска

Визита – продължително оставане на гости, арменска уста – човек, който много се

Хвали и преувеличава, самохвалко, въртя се като обран евреин – озъртам се

Неспокойно, за да забележа всичко, което може да ми е от полза, кога си дойдат

Евреите от хаджилък – никога, свиря на еврейска свирка – ръководя се от користни

Цели, изпаднал германец – човек, който живее в нищета или човек с неугледен външен

Вид, француз акъллия – човек, който изказва мнение по всички въпроси, многознайник,

ако ще турско да стане – каквото ще да става, на всяка цена, минавам като през

Турски гробища – вървя без да поглеждам никого, ни турчин, ни българин – нещо

Неопределено. Налице са също и случаи на калкиране, напр. В израза измъквам се по

Английски, който е получен по пътя на буквалния превод (сравни във френски filer à

l’anglaise) със значение “измъквам се незабелязано” и в израза на гръцките календи (на

Латински ad Kalendas Graecas) със значение “никога”.

Към тази подгрупа се отнасят и други популярни изрази от по-късен период като

номерът на китайката – хитър, подъл, коварен номер, като египетски фараон –

Доминантна позиция, невъзмутимост или по аналогия със съответния външен вид,

гърците са по-големи турци от турците – деспотично отношение, като абориген,

като индианец, гледам като индианец пишеща машина – синонимни изрази, които

Обозначават човек, който трудно борави с техниката, като руски мужик – инертност,

Тесногръдие, традиционализъм, употреба на голямо количество алкохол, руска

Партенка – очевидна лъжа, измислица, като в американски екшън – обозначава

Ситуация, свързана с престъпност и насилие, пиян като казак – много пиян, гаранция

Франция – никаква гаранция, азиатско търпение – голямо търпение, тъмни Балкани –

Отнася се за европейския югоизток, тъмен балкански субект – човек със съмнителна

Репутация и съмнителен начин на живот, балкански инат, балкански манталитет –

Завист, закостенялост, търсене на изгода, английска сдържаност, английски хумор и др.

Един от новите фразеологизми с етноним в българския език е паркирал като румънски

Тираджия, който изразява иронично-негативно отношение към неправилен и

Проблемен начин на паркиране. В езика ни са широко използвани още фразеологизмът

Page 4

хубава работа, ама българска и колокацията типично по български. Тези фрази

Изразяват крайно негативно отношение към дадено събитие или към начина на

Осъществяване на дадена дейност в страната или от българи в чужбина. Към

Разглежданата подгрупа спада и оказионализмът изгладнял като косоварска мишка,

Който напоследък набира популярност в езика.

2.2 Етноними, които изразяват отношение към националния бит, начин и

Условия на живот – към тази подгрупа се отнасят следните традиционно установени и

Посочени в речниците фразеологични единици: оплачи се на арменския поп –

Безполезно оплакване, тъй като човекът не е в състояние да помогне, имаш много

Здраве от арменския поп – израз на несъгласие, американско наддаване – лотария, при

Която всеки от участниците прибавя по някаква сума за един предмет, африканска

Жега – непоносима горещина, сибирски мраз / студ – голям студ, английски костюм –

Втален дамски или мъжки костюм с висок ревер, английски парк – парк, който

Наподобява естествен природен пейзаж, еврейски вестник – печени солени тиквени

Семки, които евреите много обичали да ядат и това било занимание подобно четенето

На вестник, индианска нишка – в колона един след друг, седя по турски – седя със

Скръстени и прибрани крака. Към тази подгрупа спада и фразеологизмът летящият

Холандец, който в българския език е развил преносна употреба и освен название на

Призрачния кораб от легендите, е станал и нарицателно за човек, който не се задържа

На едно място. Сравнително нови са фразите албански бункер – нефункционална и

Непривлекателна постройка, по-зле от турско робство и като в турско робство, които

Обозначават тежък начин на живот, общ европейски дом и др. Устойчивост придобиват

И изразите чувствам се като европеец и като в турски сериал. В по-ново време в

Българския език навлиза и фразеологизмът голямо италианско семейство, който обаче

Е привнесен чрез калкиране (сравни в английски big Italian family).

2.3 Етноними, които изразяват трудност и неразбиране – в тази подгрупа

Попадат следните фразеологични единици с “екзотични” етноними: китайско писмо –

Нарицателно за нещо неразбираемо, на патагонски – на неразбираем език, прерипнал е

Арабското – преминал е трудното, зная колкото свиня гръчки – не говоря чужд език,

египетски труд – изключително тежък труд, китайска стена – пълна изолираност от

Външни влияния, ограждам / отделям с китайска стена – напълно изолирам някого от

Външния свят, тъмна Индия – неяснота, вдън гори тилилейски – далечно и непристъпно

Място, троянски кон и др.2

2 Според Димова (2004) в българския символ на чуждостта и неразбираемостта е географската

Отдалеченост.

Page 5

2.4 Етноними, които изразяват негативно-иронично отношение към дадена

Малцинствена група – тук могат да се включат вече посочените фразеологизми

арменско гости, арменска уста, въртя се като обран евреин, свиря на еврейска свирка,

оплачи се на арменския поп, тъй като те обозначават характеристики на определена

Малцинствена група. В речниците, използвани при ексцерпирането на корпуса са

Посочени редица фразеологизми с етнонима циганин или цигански. Невъзможността да

Се вярва на някого, тъй като много лъже, традиционно се обозначава с етнонима влашки

Циганин и сравнението лъжа като влашки циганин или лъжа като дърт циганин.

Популярен фразеологизъм със същото значение е посмали, манго, посмали. Други

Сходни фразеологизми в българския език са циганин пастърма суши ли – искаш нещо

Оттам, откъдето е най-неподходящо, циганска ведричка / ведрица – разнородна смесица,

циганска вулия или циганска торба – нещо, което побира много, обикновено

Разнообразни и ненужни неща, циганска любов или циганска мечта – вид тенекиена

Печка на дърва, циганско лято – период от топло и сухо време през есента, циганско

Сърце – нетърпелив или сприхав човек и др. С израза циганска душа се описва волен

Човек, който се радва на малкото и не мисли за сериозните неща. Негативното

Отношение към проблемите, породени от разглежданата малцинствена група, често се

Изразява с фразата циганска му работа. Популярни сравнения са още гол като циганин,

дрипав като циганин, крадлив като циганин, черен като циганин, черен като негър, а

Собственото превъзходството е кодирано в израза като бял човек. Малките деца биват

Подканяни да си изядат всичко с израза-заплаха ще те набори циганчето. В българския

Език съществуват още глаголът циганя се – пазаря се, проявявам скъперничество, както

И съществителните цигания – просия, пазарлъци, скъперничество и циганче –

Неразпукнато царевично зърно при приготвяне на пуканки. От съществуващите в

Миналото многобройни изрази с етнонима турски, турчин днес са останали единични

Фразеологизми, напр. живея като бей, разположил съм се като паша за обозначаване

На охолен начин на живот и спя като заклан [турчин]3.

2.5 Етноними, които типизират събития от политическия живот – към тази

Подгрупа се отнасят фразеологизми, свързани със събития в дадена държава. Най-често

Подобни изрази се въвеждат първоначално от медиите и впоследствие се превръщат в

Нарицателни. Предвид динамиката на политическия живот, част от тези нарицателни

Отмират и биват замени с нови, актуални към съответния момент. Етнонимът български

Влиза в състава на два утвърдени фразеологизма – българският чадър и българската

3 Посочените три примера с лексеми съответно бей, паша и турчин са на Кювлиева–Мишайкова

(1986: 56, 57).

Page 6

следа, свързани съответно с убийството на писателя Георги Марков и опита за

Покушение срещу папа Йоан Павел II. През последните месеци се наложи устойчивият

Фразеологизъм арабска пролет, свързан с протестите в арабските страни. Друг

Популярен напоследък израз е руска зима, свързан с политическата обстановка в Русия.

С икономическата дестабилизация в Гърция се появиха нарицателните гръцка драма,

гръцки шамар, кръвосмешение по гръцки и др.

3. Фразеологични единици с номинативна функция

При фразеологичните единици в тази група е трудно да се установи пряка връзка

С националността, обозначена от съответния етноним в състава им. Водеща в случая е

Номинативната функция, т. Е. Тези фразеологизми служат за назоваване, без да изразяват

Отношение към съответната националност. Става дума за колокации, обозначаващи

Обекти, които българите са смятали за присъщи на чуждата култура, но с течение на

Времето тази връзка отслабва и впоследствие изчезва. Така номинативната функция

Взема превес над експресивната. В рамките на тази група се обособяват следните пет

Подгрупи:

3.1 Етноними, които обозначават особености от националния бит и начин

На живот – към тази подгрупа се отнасят следните установени фразеологични единици:

виенско колело, виенски стол, турска тоалетна, турска баня, руска баня, руска

Рулетка, конски впряг “руска тройка”, арабски цифри, римски цифри, гръцка прическа,

френски кок, френска целувка, френски монетник (външен монетник), финикийски

Знаци, персийски килим и др.

3.2 Етноними, които обозначават храни и места за хранене – към тази

Подгрупа спадат фразеологизмите: английска закуска, виенски шницел, виенска кифла,

виенско кафе, виенска сладкарница, виенски салон, руска салата, гръцка салата, гръцка

Питка, арабска питка, френски хляб, турски хляб, турско кафе, сръбска скара,

татарско кюфте, шведска маса и др.

3.3 Етноними, които обозначават субстанции, стимуланти, отмора и спорт –

Такива фразеологизми са испанска муха и индийски коноп, получени чрез калкиране

(Сравни в английски Spanish fly, Indian hemp). Към тази подгрупа се отнасят още:

виетнамско чудо, арабска гума, английска сол, испанска партия (в шаха), шведски

Масаж, мексиканска вълна, канадска борба и др.

3.4 Етноними, свързани с изкуство, музика и цветове – към тази подгрупа

Спадат фразеологичните единици английска бродерия, брюкселска дантела, английски

Валс, виенска валс, английски рог, турско синьо, скандинавско русо и др.

Page 7

3.5 Етноними, които обозначават физически черти – в тази подгрупа се

Включват изразите гръцки нос и римски нос, които са добили популярност в българския,

Но всъщност са получени чрез калкиране (сравни в английски Greek nose, Roman nose).

4. Фразеологични единици, които типизират даден регион – тази трета група

Се явява допълнение към разгледаните по-горе две основни групи фразеологизми. Тук

Се отнасят фразеологични единици, които типизират определен район или населено

Място в България. Иронично-негативно отношение носят фразите във Враца гарга не

Каца, не го усуквай по килифарски, мусински свидетел, стиснат като габровец и др.

(Вж. Спасов et al. 2011). Номинативна функция имат колокациите шопска салата,

бански старец, македонска наденица, родопска наденица, чипровски килим, родопско

Одеяло и др.

5. Обобщение и изводи

Разгледаните български фразеологизми с етноними в състава им изграждат ясно

Обособена група, при която се наблюдава непрекъснат процес на отмиране на езикови

Единици и образуване на нови. Този процес се обуславя както от обективната

Историческа действителност, така и от субективното възприятие на народа ни за

Чуждото и непознатото, което неизменно стои в опозиция с родното и познатото.

Представеното изследване отразява моментното състояние на фразеологизмите в

Българския език. В него не са включени някои единици, които все още фигурират в

Посочените в началото речници, но на практика вече не се употребяват в езика. Такива

Единици свидетелстват за промяната, която неизменно характеризира разглеждания

Клас. Фразеологичните единици в българския език, които съдържат етноними, са тясно

Свързани с факторите възраст, време и географски район. В редица случаи различните

Поколения са носители на различни единици. Различия се наблюдават и в отделните

Райони на България.

От представеното изследване се налага най-общият извод, че българските

Фразеологизми, които съдържат етноними, са израз на негативно или иронично

Отношение към чуждото и непознатото. Това не е само българска черта, а е особеност и

На други езици, напр. Английски и френски (вж. Ван Хооф 1999, Братанова 2011 и

Братанова 2012). Сходен извод прави и Димова (2004) за немския език. Първоначалната

Хипотеза, че поради исторически причини в българския език би следвало да има доста

На брой фразеологизми с етнонимите турски и руски се оправдава за етнонима турски.

Дори и в този случай обаче част от фразеологичните единици не са особено популярни

Сред младото поколение или са запазени само в регионални говори, напр. ако ще

Турско да стане, минавам като през турски гробища, спя като заклан турчин, по-

Page 8

Разпространено само като спя като заклан. Част от тези фразеологизми се използват

Само за номинация, напр. турска тоалетна, турска баня, турско кафе и др. По

Отношение на фразеологизмите с етнонима руски бе установено, че единиците с

Експресивна функция не са многобройни и са сравнително нови образувания, напр.

руска партенка, руска зима. Широко използван е фразеологизмът пиян като казак.

Фиксираните колокации с етнонима руски се използват преобладаващо за номинация,

Напр. руска баня, руска рулетка, руска салата и др.

В хода на изследването бе установено, че в българския език съществува голяма

Група фразеологични единици, чийто етноним е свързан с дадена малцинствена група,

Най-често цигани. Тези единици са натоварени със силно негативно отношение към

Даденото малцинство. В негативна светлина са представени и други малцинствени

Групи като арменци и евреи. Освен стереотипизация на съседните балкански народи

(Гърци, турци, румънци, албанци), в българския език се обособява и групата на

Фразеологичните единици, в чийто състав влизат “екзотични” етноними, напр.

Китайски, патагонски, индианец, абориген, Индия. Те се свързват с нещо далечно,

Непознато, неразбираемо и в някои случаи примитивно. В българския е кодирано и

Негативното отношение на носителите на езика към собствената им нация, т. е. освен

Към чуждото, наблюдава се негативно отношение и към родното. Този извод се

Основава на експресивни изрази като хубава работа, ама българска, типично по

Български, както и на номинативните единици българският чадър и българската следа.

Исторически обоснован извод е, че като цяло традиционно установените

Фразеологизми в българския език много по-често съдържат етноними, свързани с

Изтока или Балканите, чиито образи изконно присъстват в езика, отколкото със Запада.

Западът присъства най-вече в традиционно установени номинации с определението

виенски, тъй като Виена е била посещавана столица от българската интелигенция.

Етноними, които характеризират съвременния западен начин на живот, се появяват в

По-ново време и тепърва навлизат в езика, напр. като швейцарски часовник. Тези от

Тях, които са речникови единици, често са получени чрез калкиране. Досегът със

Запада ражда редица оказионализми и фразеологизми, които засега се срещат предимно

В устната реч.

 

Много благодаря!!! Очень интересно и познавательно!!! СПАСИБО!

А в отрицательном? Ние нямаше да... А остальные?

Хорошие новости. Не изменяется.

Мне нравится вот это:

гледам като индианец пишеща машина – човек, който трудно борави с техниката

Благодаря.

1. Газя, нагазя - что означает? Речник эти глаголы как-то непонятно для меня объясняет.

2. Както бяха мушнати ръцете му в ръкавите на кожухчето, Стоян нагази в снега и се отправи нататък. Мушна, если я правильно понимаю, означает что-то вроде вонзить. В общем, предложение у меня не складывается...

3. Той влезе в плевнята. Видя му се чиста, пометена, имаше и прозорец с дървен капак. - Что это за оборот - видя му се? Знаю "ходи ми се" - мне хочется уйти или "ми се спи" - мне хочется спать, но здесь явно не про "хочется".

4. Край една от стените бяха наредени купчинки нацепени дърва и трески... - край - это же конец? А здесь вроде по смыслу должно быть "около"... И треска - речник сообщает, что это простуда.

Что-то чем дальше, тем хуже...

5. Немат си много дръвца тези жени - немат=нямат?

Тренируюсь в "минало преизказно време".

Моято любима Костница в Чехия. (не знаю, как "Костница" по болгарски)))

В средата на тринайсети век един чешки монах пытувал в Палестина и когато се вырнал в родината си, той донесъл земя от Глогота. Този земя е била распръзната близо до град Кутна Гора и там било основано гробището и много богати и знатни хора на Чехия, Белгия, Германия и Полша завещали да бъдят погребени точно в гробището в Кутна Гора.

През четърнайсети век имала (о?) чума и на това гробището били погребени тридесет хиляди души.

През осемнайсети век род от Шваценберг купил тази земи за да построи там фабрика. Но имало много кости, която не могли да изхвърляни и нямало къде да ги сложат. И Шваценберг наема дърворезбар за да исползва костите на декорацията на църквата.

Той изчистил костите в раствор от хидратирана вар и създал невероятен интериор в мазето на църквата.

Той е украсен с гирлянди, орнаменти, вази, свещници от человешки кости.

Но най-невероятен е полилет.

Той състои от прешлени, фаланги на пърстите, ребра, ключици, челюсти, плешки и целията ръка.

Антропологи казват, че се използвани костите на четиредесет или петдесет хиляди души.

Тренируюсь в "минало преизказно време".

Моятоа любима Костница в Чехия. (не знаю, как "Костница" по болгарски)))

В средата на тринайсети век един чешки монах пыътувал в Палестина и когато се выърнал в родината си, той донесъл земя от Глогота. Тоази земя е била распръзсната близо до град Кутна Гора и там било основано гробището, и много богати и знатни хора на Чехия, Белгия, Германия и Полша завещали да бъдяат погребени точно в гробището в Кутна Гора.

През четъиринайсети век ималао (о?) чума и на това гробището били погребени тридесет хиляди души.

През осемнайсети век род от Шваценберг купил тази земия за да построи там фабрика. Но имало много кости, кояито не моглижело да бъдат изхвърляени и нямало къде да ги сложат. И Шваценберг наема дърворезбар за да исзползва костите нза декорацията на църквата.

Той изчистил костите в расзтвор от хидратирана вар и създал невероятен интериор в мазето на църквата.

Той е украсен с гирлянди, орнаменти, вази, свещници от человешки кости.

Но най-невероятен е полилеят.

Той се състои от прешлени, фаланги на пъръстите, ребра, ключици, челюсти, плешки и целията ръкаце.

Антропологзи(те) казват, че сеа използвани костите на четиредесет или петдесет хиляди души.

Много добре!

Много добре!

То есть, по окончаниям ошибок нет?

А как будет Костница по болгарски?

То есть, по окончаниям ошибок нет?

А как будет Костница по болгарски?

Времена абсолютно правильные, исключая одного сложного (не можело да бъдат изхвърлени)

Костница

@Kaktu,

Возник вопрос.

Почему здесь...които не можело да бъдат изхвърлени... които и да бъдат изхвърлени... во

Множественном числе, а не можело в единственном?

По крайней мере, так мною воспринимается.

@Kaktu,

Возник вопрос.

Почему здесь...които не можело да бъдат изхвърлени... които и да бъдат изхвърлени... во

Множественном числе, а не можело в единственном?

По крайней мере, так мною воспринимается.

"не можело" - неутральная безличная форма.

"не можели" - тоже возможно, так как согласуется со словом "кости" -

Газя, нагазя - что означает?

Хм, г'азя имеет разные значения.

1. Ходить с трудом - по глубокой воде, грязи, по глубокому снегу, сквозь высокой травы. Не припоминаю как будет буквально по русски. Как сказать "передвигаюсь по болоте"? (газя през блатото)

2. Топтать - цветы, траву, пешеходы

3. В переносном смысле: попирать - достойнство, законы и т д.

4. В идиомах - г'азя през прос'ото (прос'о = просо) - делаю как нельзя, спустя рукава; г'азя л'ука - ошибаюсь, делаю что-то не так и это заметили (обычно: сг'азих л'ука - меня уличили в чем-то нередном).

Наг'азя -

1. Ступить, начинать ходить по глубокому снегу или глубокой воде, грязи т д. "Той см'ело наг'ази в б'урната рек'а."

2. Постичь кого-либо, случиться с кем либо беду, несчастье - Наг'ази ме б'олест; Наг'азиха ме непри'ятности

Прег'азя

1. Перейти вброд - реку, поток

2. Задавить, переехать машиной

3. В переносном смысле - обругать, категорично победить, закатать в асфальт; а также - попирать

Сг'азя

1. Растоптать, затоптать.

2. Раздавить машиной, трамваем и т д., переехать.

3. В переносном смысле - грубо обругать.

Мушна, если я правильно понимаю, означает что-то вроде вонзить.

А также - сунуть.

Както бяха мушнати ръцете му в ръкавите на кожухчето, Стоян нагази в снега и се отправи нататък.

"С сунутыми, как и были, в рукавах кожуха руками, Стоян ступил в снег и отправился дальше"

Видя му се чиста

Вид'я му се - ему показалось. (Вид'я ми се - мне показалось, вид'я ти се - тебе показалось и т д.)

край - это же конец?

Омонимы.

1. Край (сущ.) - 1.1. Конец (леса, дороги, лета и т д.); 1.2. Родное место (р'оден край) или просто област, место

2. Край или покр'ай (предлог) - возле, около, по протяжении чего-либо

Сед'им край 'огъня; край с'елото има мн'ого ф'ерми; п'ътят върв'и край рек'ата

немат=нямат?

Да. Н'емат - диалектный выговор.

1. Ходить с трудом - по глубокой воде, грязи, по глубокому снегу, сквозь высокой травы. Не припоминаю как будет буквально по русски. Как сказать "передвигаюсь по болоте"? (газя през блатото)

Прибираться по болоту, грязи, по глубокому снегу, по высокой траве и через кусты.

А по воде русские не пробираются, просто ходят.

А по воде русские не пробираются, просто ходят.

Скорее бредут, ну еслието не апостол Андрей конечно.

Или бродят по болоту (когда ходят в разных неупорядоченных направлениях внутри болота) или пробираются через болото (когда его пересекают, с одного берега на другой переходят).

Спасибо.

1. Изпръхтявам = фыркать?

2. Внука вместо внучка - диалект?

3. Всичко би било добре най четне, но да не беше толкова гладен. И тия дръзки гражданчета... Да бяха му показали поне къде отиде да поработи... - вот эти да не беше,

да бяха показали здесь явно выполняют роль условного наклонения.

Бяха показали - минало предварително време, а с "да" приобретает условность?

1. Да

2. Да

3. Не. Эти формы, которые +"да" показывают условие, которое необходимо, а сами формы глагола в условном наклонении (в ответ условия) образуются при помощи "условных" форм глагола "съм" - "бих, би, би, бихме, бихте, биха"

(Всичко би било добре най сетне, но да не беше толкова гладен. И тия дръзки гражданчета... Да бяха му показали поне къде да отиде да поработи...)

Хорошее видео по теме:

ucha.se/watch/2726/Uslovno-naklonenie-i-povelitelno-naklonenie

Те само дето не се сбили помежду си. (Они чуть не передрались).

"само дето" можно заменить на "едва"? Равнозначны ли, или имеются нюансы?

Те само дето не се сбили помежду си.

Бъло все кроме драки

Бъло все кроме драки

Хм... То есть, я исказил смысл? "само дето" соответствует скорее "разве что"?