В Болгарии отмечают День Фракии (Тракии)

5 часов назад, Din сказал:

И где ваше вот это про цвет?

Дак еще же прочитать надо.

Руский заяц, серяк.

@Suum cuique А еще Бургазлии и Варненци.

Все это самоназвания

41 минуту назад, Pioter2 сказал:

Все это самоназвания

Скажу честно. Мои представления были другими. Их можно было назвать догмами.

На самом деле, вникая в историю Българии, нахожу то, что распри межэтнические существуют до сих пор. Это видно по отношениям р высказываниям, они не воинственные, но существуют.

И действительно, България очень многонациональная страна, но, ещё раз Но, самоопределение в Болгарии, имхо, не приветствуется. Видимо так сложилось политически. Например, понятие россиянин, не означает, что ты русский, в Българии такого нет. Здесь например Померани, не признают себя българами в большинстве. Да и например жители Софии или Старой За агоры, считают Добружанцев колхозниками. Такое же отношение к б ессарабским болгарам, у которых болгарственность выше, чем у българ в Българии. Это Имхо по наблюдениям.

1 час назад, Pioter2 сказал:

Дак еще же прочитать надо

А вы разве не читали раньше? Раз так точно координаты в словаре дали. Или, постойте, зачем, и так все же знают)))

1 час назад, Pioter2 сказал:

Руский заяц, серяк

И чего? Из этого вы, а точнее, как говорите, все, сделали вывод, что русские это не национальность, а цвет? Вот юмор.

Вы вообще понимаете, что за словарь создал Даль? Походу, нет (

02.04.2023 в 22:01, Pioter2 сказал:

Еще Бургазлии и Варненци.

А вы могли бы объяснить этот порыв?

Продолжаю изучать историю и взаимосвязь болгар с Тракией. Переводчику доверять не хочется.

Само където етническия облик не се е променил защото дошли прабългарите че и с някакви славяни дето се смесили. (Пълна измишльотина) Ние сме това местно население, изстрадало и търсело начин да върне изконните си земи от поробителя Рим!!! Слава на Исперих и подвига му. 681 г. – Една победоносна битка срещу Византия (Рим), без никакво доказателство за създаване на държава, следователно това е просто разширение (връщане на насилствено взета ни от Рим) на територията владяна от българите. Знаете ли че от 13 източно-римски имератори, 11 са документирани с тракийски произход (български)? Историята ни излезе наяве… Никой не може да я промени вече!

Взято от тут.

http://trakite.info/drevna-istoria-spravochnik/drevna-trakia.html

И немного моего личного юмора.

Есть ли взаимосвязь Тракия и Ракия?

Ваше мнение?

02.04.2023 в 22:43, Din сказал:

02.04.2023 в 20:54, Pioter2 сказал:

Руский заяц, серяк

И чего? Из этого вы, а точнее, как говорите, все, сделали вывод, что русские это не национальность, а цвет? Вот юмор.

Написано - Серый заяц, серяк.

Что вам непонятно?

Даже у вас в языке осталось прилагательное "русый", это из той же оперы.

46 минут назад, Suum cuique сказал:

Есть ли взаимосвязь Тракия и Ракия?

Ваше мнение?

Это конечно вопрос. Но надо задать его специалистам по Тракиям и ракиями.

Я больше любил армянский коньяк.

А по Тракии и болгарам вам мое мнение известно. Жили Траки, пришли Хуни (българи).

В одной исторической английской книжке я прочитал откуда взялись славяни у нас, когда хану казалось что у него мало народа живет, он уходил на север и приводил племя славян. Славяни земледельцы и мирный народ.

Так и живем.

7 часов назад, Pioter2 сказал:

А по Тракии и болгарам вам мое мнение известно. Жили Траки, пришли Хуни (българи).

Одно не понятно, куда делся тракийски язык и фольклор, имена, фамилии? Или была насильственная ассимиляция?

9 часов назад, Pioter2 сказал:

02.04.2023 в 22:43, Din сказал:

02.04.2023 в 20:54, Pioter2 сказал:

Руский заяц, серяк

И чего? Из этого вы, а точнее, как говорите, все, сделали вывод, что русские это не национальность, а цвет? Вот юмор.

Написано - Серый заяц, серяк.

Что вам непонятно?

Мне то все понятно) Вы пытаетесь натянуть сову на глобус)))

9 часов назад, Pioter2 сказал:

Даже у вас в языке осталось прилагательное "русый", это из той же оперы.

Из какой оперы? Вы вообще в курсе, что в русском языке есть омонимы?

Посмотрите, в том же словаре, к примеру: коса, татарин, жид)

ПС. Вообще, если для вас Даль является лингвистом, то простите, разговор с вами надо заканчивать ((

04.04.2023 в 07:49, Suum cuique сказал:

Одно не понятно, куда делся тракийски язык и фольклор, имена, фамилии? Или была насильственная ассимиляция?

https://bit.ly/3huYNPT

К книжке есть и альтернативное мнение однако прикрепить не могу, не разрешает odt цеплять

SPAROTOK - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
PAVEL SERAFIMOV - THE TRUE BULGARIAN HISTORY
30.07.2013 г.
ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Времето е в състояние да промени много неща. Без съмнение едно от тях е езика. Колкото и консервативна да е една реч тя не може да остане същата вечно. Това е невъзможно. Представителите на един народ общуват не само със сънародници, но и с чужденци. Посредством търговията, в дадена област проникват непознати продукти с екзотични имена. Налагането на нова религия също води до сериозни промени на словесното богатство.
За няколко века определен език може да претърпи сериозно развитие. А след едно, или две хилядолетия промените може да са така сериозни, че младото поколение да не е в състояние да разбере езика на прадедите си без специална подготовка. Като пример може да се посочи английския. За около 1000 години той е изгубил около 85% от изконните си думи (V.Stevenson).
Малцина са тези, които биха разпознали в староанглийската фраза Ik eom - I am- аз cъм, а в hie sindon – they are- те са. Дори родените и израснали в Лондон биха схванали само дума-две от следният израз: Þa læg þær an micel ea up in þæt land – Then a great river extended there into that land- Toгава (по това време) голяма река се простираше (течеше) в тази земя.
Съвсем естествено е, че и езикът на нашите предци ще съдържа думи и изрази, които днес имат особено звучене. Старобългарските потьпѣга, тачай, нута, ныръ, бридъкъ... Отговарят на съвременните – разведена жена, по-лош, добитък, кула, остър. Старобългарският израз – О одежди чъто сен печете? Се превежда като – Защо се грижите за облеклото? Колкото и странно да звучат тези думи и изрази, те са си наши.
Разбира се не всичко се променя. Запазват се не само основни думи, но и граматически особености. Лингвистите знаят това много добре. Дали е с умисъл, или не, не зная, но в сравнителните тракийски речници, някои изследователи често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь (знание), видето –видетъ (видя, виждам)...
Нито латински, нито гръцки, или който и да е било друг език няма толкова много общи думи с тракийския както българския, но определени учени не акцентуват на тази изключително важна подробност.
Трябва да се отбележи също, че подробно, систематизирано сравнение на особеностите на тракийския език с българския не е правено. Спорадично се споменава, че дадена тракийска наставка е идентична със старобългарска, че определенатракийска диалекна вариация е същата както и българската, но на читателите не е обяснено значението на тези граматически особености. Един народ може да наследи думи от друг, но не и диалектни особености, защото диалектът не е нищо друго освен по-слабо позната форма на официалния език.
Преди около столетие видният наш учен Цани Гинчев представи теорията си за тракийският характер на българския език - “На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил!? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм..." http://ziezi.net/ginchev.html
Гинчев обяснява процеса на изпадането на падежите в езика ни като тракийско наследство. Тук трябва да се спомене откритието на К. Влахов, който установи, че за времето си тракийският е бил изключително развит и е започнал да губи своят синтетичен характер още в Античността. Присъствието на седем падежа * в средновековния старобългарски се дължи на това, че тези, които освободиха своите събратя от римското подтисничество са били дълги векове в изолация в свободните земи на север от Дунав и тяхното наречие се е запазило в старият си вид (в древнияттракийски е имало падежи, както и в древния арийски). Напълно естествено е, че официалният език на Тракия след VII-ми век ще е точно диалектът на освободителите, той е говорен от духовенство и благородническа класа, докато за останалото население е бил типичен губещият падежите вариант, т. Е същинският тракийски... Езикът, който говорим и днес в развита форма.#
Нека обърнем внимание на някои особености на езикът на Орфей:
I. ПАДЕЖИ.
1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е (В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Милене!
2. Окончание за дателен падеж ед. Ч. В тракийския е -У, както е при български съществителни имена в дателен падеж – Богу, стопану.
3. Окончание за дателен падеж мн. Ч. В тракийския е -ИМ, срещаме го в Селим-брия, Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала са предци на българите.
4. Окончанието в родителен падеж е ОУ (У) също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...
II. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ
1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ
2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ.
3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.
4. Тракийското въпросително местоимение КОС отговаря на българското КОЙ*
5. Тракийското показателно местоимение ТА отговаря на старобългарското ТА-това.
6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.
7. Тракийското показателно местоимение СИ отговаря на старобългарското СИ-това.
8. Тракийското показателно местоимение СЕМУН отговаря на старобългарското СЕМУ-този.
*Кос е древният вариант на кой, тъй както латинското quis-куис е древният вариант на италианското въпросително местоимение chi -ки-кой.
III. УМАЛИТЕЛНИ ЧАСТИЦИ, НАСТАВКИ, ПРЕДСТАВКИ, ОКОНЧАНИЯ.
1. Тракийската умалителна наставка ИНТ (волинт, перинт...) е определена от В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ. Тя се среща в старобългарски думикатоволенте, осленте, козленте.
Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т. е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани преди хилядолетия от нашите деди траките.
2. Тракийската умалителна наставка КА (в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като белка, писалка, девойка.
3. Тракийската умалителна наставка Е (в Дорзе) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т. Н.
4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ (в Кабец) е типична за езика ни – творец, светец, певец...
5. Типичното за езика ни окончание -ЩА (в пътища, свлачища, селища) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.
6. Българската умалителна частица ЦА (в девица, столица, певица) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.
6. Тракийската наставка в лични именаЗАР (Етизар, Велизар) се среща в българските личниимена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.
7. Наставка МЕР (Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.
8. Тракийските умалителни частици УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО (в Пурмерул, гагула, Кетрил, Скорило) са идентични с българските УЛ в Драгул, УЛА в Радула, ИЛ вМомчил, ЛО в Скорило.
9. Тракийската представка З/С отговаря на българскатаСЪ-от.
10. Окончанието за прилагателни от женски род - А, НА (Бела, Циерна) е същата както и в българските прилагателни от женски род бела, черна (църна).
11. Окончание за съществително от женски род – ИНА – Диелина – детелина.
12. Окончание за прилагателни от мъжки род-ЕН (Залден) – червен, черен, златен.
13. Окончанието СК (Дориск, Драбеск, Гареск) се среща и в старобългарски думи като бесовскъ, бытиискъ, браньнскъ, женьскъ...
МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО
Установени са три форми на множествено число в тракийския език.
1. При първата окончанието е И - КТИСТИ – чисти.
2. Другата форма е с (Т) А, срещаме я в ДРУВЕ (Т) А – дървета.
3. В някои български диалекти се използва Е като окончанието за множествено число – люде хора), листье (листи), същата тази особеност срещаме и в тракийския топоним ЛИСТЕ –листи.
Както виждаме и трите форми, без изключение са типични за българския език.
ДИАЛЕКТНИ ОСОБЕНОСТИ
В тракийския се забелязват абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза В. Георгиев (Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... Следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.
Отново В. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен (Διντιπορις –Δεντουπορις )...
В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ.
Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.
Някои критици ще възразят, че частици като ЕЦ, ЦА, КА се срещат също в сръбски, хърватски, словенски. В това няма нищо чудно, траките не са падали от небето, имали са свои роднини – старите илири и скити. Към илирийските народи принадлежат сърби, хървати, словени, словаци... А нашите близки роднини украинците са наследници на скитите. Поради това името на тракйската Еброс – Ибъра има успоредица в сръбския Ибар и украинския Ибр. Това е и причината името на тракийската Нестос има успоредица в полската и чешка Ниса, а и имената на тракийските селища Мидне и Курписос се тълкуват с хърватския глагол метнути – полагам (основи на селище) и украинския глагол корпати –копая...
От тези особености не можем да заключим, че хървати и украинци са траки. Родствеността на тракийския с илирийски и скитски е обяснението за приликите. В нашия език също сме имали тези думи, но те са излезли от употреба. Това е един напълно естествен, а и неизбежен процес. Важно е да се отбележи обаче, че винаги трябва да се прави разлика между роднинство и идентичност...
Ето, няма нищо сложно нали? Hие българите говорим развита форма на същият език, който е звучал между Карпатите и Бяло море още преди девет хиляди години. Не сме идвали от никъде, напротив, изпратили сме свои хора на три континента. Те от своя страна са повлияли десетки народи.
За някои това може да звучи като фантастика, но е самата истина, която бавно, но упорито си пробива път. Това, че повечето от нас не я знаят се дължи на редица причини. Водени от политически причини, векове наред безсъвестни личности са фалшифицирали историята в своя полза, за съжаление това продължава и днес.
Както римляните са противопоставяли дедите ни срещу техните роднини, така и в ново време изкуствено се насажда вражда между близки хора. За да се измъкнем от порочния кръг е нужно да сме със спокойно и чисто съзнание, а това е възможно само, ако сърцата ни са свободни от негативни емоции. За това – нека обърнем гръб на злото и да се върнем при корените си. Да бъдем българи!
Пояснения:
* В старобългарския език срещаме следните падежи:
1. Именителен
2. Дателен
3. Звателен
4. Винителен
5. Творителен
6. Родителен
7. Местен
** Дори и днес процесът на изпадане на падежите в езика ни не е завършил. Звателен падеж се употребява масово, а в родопските диалекти има останки на дателен и местен падеж (С. Стойков, Българска Диалектология, стр.131-132, стр.135,)
Ето и свидетелството на К. Влахов за изпадането на падежите в тракийския език – “Засвидетелстваните у Аристофан тракийски фонетични и морфологични закономерности потвърждават по друг път и са безспорно доказателство за преминаването на имената от една в друга основа, че процесът на разпадане на тракийската склонителна система е бил в напреднал стадий... И, че характерното за тракийският език е било безпадежната флексия на тракийската лексика, или по-кратко казано - още по онова време тракийският език е бил в напреднал стадий на преминаване от синтетичен към аналитичен строй”.

@Pioter2 см. Правила данного форума.

9.1. Принятый язык общения на Форуме - русский. Любой текст, публикуемый на иностранном языке, должен быть переведен автором на русский язык в том же сообщении.

Ждем перевод)

7 часов назад, Pioter2 сказал:

К книжке есть и альтернативное мнение однако прикрепить не могу, не разрешает odt цеплять

Конвертируйте в другой формат

9 часов назад, Mensh сказал:

Конвертируйте в другой формат

Это я умею, но в какой?

Ни в один из зипов не разрешает и вообще текстовых форматов нет

15 часов назад, Din сказал:

См. Правила данного форума.

Ждем перевод)

Эта тема для тех, кто знает болгарский и хочет углубить знания, поняв чем тракийский язык вошел в болгарский.

Вы просто проходите мимо. И не ругайтесь.

@Din Взял на себя смелость...

Sparotok - настоящая болгарская история
Павел Серафимов - Истинная болгарская история
30.07.2013
Фракийский происхождение болгарского языка
Время может изменить много вещей. Несомненно, один из них - язык. Каким образом консервативный, как речь, не может оставаться прежним навсегда. Это невозможно. Представители нации общаются не только с соотечественниками, но и с иностранцами. Благодаря торговле неизвестные продукты с экзотическими названиями проникают в область. Введение новой религии также приводит к серьезным изменениям в словесном богатстве.
В течение нескольких веков определенный язык может подвергаться серьезному развитию. И после одного или двух тысячелетий изменения могут быть настолько серьезными, что молодое поколение не может понять язык своих предков без особой подготовки. Пример можно назвать английским. Примерно через 1000 лет он потерял около 85% своих первоначальных слов (V.Stevenson).
Мало кто узнает в старой английской фразе IK EOM- я, а в Хи Синдон- они есть. Даже те, кто родился и вырос в Лондоне, поймут только одно или два слова из следующего выражения: þa lær þær мицель на земле- затем великая река, протянутая там земля на этой земле.
Естественно, что язык наших предков также будет содержать слова и выражения, которые сегодня имеют особый звук. Старый болгарский пот, Тачай, Натта, ты, кирпич... Они отвечают на разведенную женщину, хуже, скот, башня, острый. Старый болгарский экспресс - Ох -удочки Святого Выпекания? Переводится как - почему вы заботитесь о одежде? Как ни странно, как могут звучать эти слова и выражения, они наши.
Конечно, не все меняется. Не только основные слова, но и грамматические особенности сохраняются. Лингвисты это очень хорошо знают. Является ли это или нет, я не знаю, но в сравнительных фракийских словарях некоторые исследователи часто пропускают основные фракийские слова, имеющие идеальные болгарские эквиваленты. Можно привести пример: водяной вода, бар-бар (ручей), дебан, листовой лист, вир-вир, суу-сууу, темен-дар, козел, Volint-Volite (WOL), Raikus -saek, Orol-Orell, Eleine-Elen, Zekiya-Zelka, Vit-Pal (знание), Vide-videt (я вижу, см.)...
Ни латинский, ни греческий, ни любой другой язык не имеет столько общих слов с фракийским, как болгарским, но некоторые ученые не подчеркивают эту чрезвычайно важную деталь.
Следует также отметить, что подробное, систематическое сравнение особенностей фракийского языка с болгарским языком не было сделано. Спорадически упоминается, что фракийский суффикс идентичен старым болгарским, что определенная фракийская диалектная вариация такая же, как и болгар, но читатели не объясняли важность этих грамматических особенностей. Одна нация может наследовать слова от другой, но не диалект, потому что диалект - не что иное, как менее известная форма официального языка.
Около столетия назад наш выдающийся ученый Цани Гинчев представил свою теорию фракийского персонажа на болгарском языке - «Болгарцам - старая - их яма потеряна - завоеватели теряются! Будь вы полное имя, как торговля господией (бродяга с едой), и они взяли имя для имени! И это не глупый или нечестивый шовинизм... "